Споделено
Европейски ден на солидарност между поколенията
Варненска литературна школа се включи в Европейския ден на солидарността между поколенията чрез предпразнично изнесено занятие навръх Великден 2011
29 маратонци от маратоните за доброто 2008 – 2011 на Школата преживяха денонощие в Комплекс „Барите”, за да боядисат празнични яйца с естествени бои и да приготвят обредни хлябове за Великден.
 Рано след обяд на Велики Четвъртък петокласниците багриха яйца с природни бои и повече гледаха, отколкото месиха козуначета с 4 баби от групата за автентичен фолклор към читалище „Зора”, с. Чернево.
Люспи от лук, лилави салати, куркума, коприва, спанак, риган … Специалисти от Етнографския музей във Варна приготвиха дълъг списък от естествени багрила за великденските яйца, а Татко Гугъл обогати предложенията с рецепти и хитрини за по-успешно справяне с предизвикателството.
Самото боядисване се превърна в напрегнато състезаване с цветни вадички по бялата мушама на масата под навеса в двора на комплекса. Докато не се намесиха бабите, дошли специално за занятието от с. Чернево, и не поръчаха да налеем оцет в тенджерите с копривата, с лучените люспи и с куркумата, цветът на горещите яйца не мръдна. После лека-полека засветиха пастелните тонове на излиняла от времето снимка от скрина на баба.
Застанали около дългата маса, момичетата и момчетата един през друг препълваха тенджерите с още и още горещи яйца, бъркаха, разливаха, вадеха, връщаха, тичаха из двора, търкаляха се по тревата, пръскаха се с вода от гумените ръкавици за акцията, обливаха престилките, метнати през врата и запасани на кръста около тениските, стреснато питаха как се пере мацанато от коприва, лук, куркума … После всички чинно се подредиха в дълга редичка, за да мацнем челцата, бузките и брадата с първото уж червено яйце, защото по приличаще на кафяво …
И докато яйцата събраха всички, пресяването на брашното за козунака предизвика малцина. Няколко момиченца плахо подхванаха ситото и запресяваха, без да бранят брашното от Вятърко, после повече гледаха как бягат сръчните ръце на жените в тавата, отколкото да месят и да сплитат козунака. Може би защото възрастните дами трудно отстъпваха първенството в майсторлъка и неволно, но категорично бранеха територията на предпразничната подготовка, като една през друга обсъждаха коя, кога, как и защо така е приготвила своите козунаци за родата.
 Открити и сърдечни, празнично пременените баби оставиха малките козуначета да втасват, седнаха на каменната ограда край поляната и без подканване запяха. И тук видяхме – ние, инициаторите и ръководителите на петокласниците, че в този слънчев априлски следобед песните не примамиха децата. Но придърпаха току-що пристигнали абитуриенти от Варна, които впериха очи в пъстрите премени и светналите лица на бабите и не мирясаха, докато дружката им не запя с черневската група, защото и тя била от нея.
Като направихме равносметката, разбрахме, че:
- Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш.
- Поискахме и направихме максималистична програма за занятието.
- Реалностите коригираха тези измерения на инициативата.
- За петокласниците е постижима рамката на християнската предпразнична традиция.
- За да разпознаят смисъла на предпразника, трябва да порастат.
- Дълбините на смисъла не постигнахме, но преживяхме предпразнична радост от среща на 4 поколения: деца, младежи, зрели и мъдри.
- Загубихме откъм планирано, но спечелихме светло преживяване, нови приятелства и мерак за нов празник, в който искаме да сме заедно, а това е повече от много.
Ако се чудите дали децата занесоха нещо по къщите си, добавете към емоциите екологични великденски яйца и вкусни, макар коравички, великденски козуначета.
Сега чакаме на prolitera67@gmail.com 29 съчинения по преживяно за предпразничното занятие, мини-похода из околността и несгодите, ако ги е имало, за да направим следващото събитие по-добро, по-радостно и по-вдъхновяващо.
Майстори се – правят го Невенчето и татко й, филмчето за великденското боядисване и месене. То ще прояви преживяното и стореното пред родителите, приятелите, нови кандидат-маратонци, нови кандидат-мелпоменци и разбира се, за инициативата на Фондация „Лале” за 29 април - Европейския ден на солидарност между поколенията.
Детски съчинения за преживяното и премисленото, споделеното ще могат да се четат и обсъждат на следващи редовни занятия на маратонците от клуб „Мелпомена” към СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” във Варна и да се включат в алманаха на училището за 2010-2011.
Най-добрите съчинения и снимки ще бъдат публикувани тук, в сайта на Школата.
Екипът на Школата благодари на Валя Райкова – ръководител на маратонците, на Светлан Илиев – директор на СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин”, на г-жа Кателиева и на екипа й от комплекс „Барите” за съдействието и за готовността да подкрепят усилията на учителите и на децата да разпознаят смисъла и да посрещнат празника смислено и истински.
На екипа на Фондация „Лале” благодарим за възможността нашата инициатива да стане част от Европейския ден на солидарност между поколенията.
Кръстина Манолова – ръководител на Школата
|
