Споделено
100 години от рождението на Никола Вапцаров
Попитахте ме с какво чувство мисля днес, сега, за Вапцаров. Обърнах се към дълбокото в себе си, пресях и разбрах.
Горчи ми! Че употребяват злоупотребата с живота и с творчеството на Поета, за да го отрекат. И да опошлят вярата му в доброто и в човека.
Провокирате ме да очертая примера, който разпознавам в живота и в поезията сто години след раждането на човека.
Помните ли „Песен за човека”? Оттам е примерът ми. Както от живота и от смъртта на този силен мъж.
В "Песен за човека" е размишлението за греха, изкуплението и просветлението. Фундаментална триада. Тежък е пътят на осмислянето ù, но прави човека личност. Защото постига просветление. И то може да пренесе грешника от скотското в човешкото. Защото възкресява вярата и човек побеждава ужаса от смъртта.
И не ми говорете, че „своята песен” на Вапцаровия герой е идеологемна перифраза.
Преди идеологемата Поета попива вярата в доброто и в човека. И единството ù с надеждата и с любовта. Закърмен е с това мъдро единство. То е духът на дома, в който е отрасъл.
Носи този дух през целия си живот. Проявява го и в смъртта.
Това е примерът, който следвам. Той е мъдростта, която споделям: живот с вяра, с надежда и с любов.
Кръстина Манолова
07.12.2009
| 
