Начало           Свържете се с нас     


Настояще
Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ


Споделено

100 години от рождението на Никола Вапцаров

Попитахте ме с какво чувство мисля днес, сега, за Вапцаров. Обърнах се към дълбокото в себе си, пресях и разбрах.

Горчи ми! Че употребяват злоупотребата с живота и с творчеството на Поета, за да го отрекат. И да опошлят вярата му в доброто и в човека.

Провокирате ме да очертая примера, който разпознавам в живота и в поезията сто години след раждането на човека.

Помните ли „Песен за човека”? Оттам е примерът ми. Както от живота и от смъртта на този силен мъж.

В "Песен за човека" е размишлението за греха, изкуплението и просветлението. Фундаментална триада. Тежък е пътят на осмислянето ù, но прави човека личност. Защото постига просветление. И то може да пренесе грешника от скотското в човешкото. Защото възкресява вярата и човек побеждава ужаса от смъртта.

И не ми говорете, че „своята песен” на Вапцаровия герой е идеологемна перифраза.

Преди идеологемата Поета попива вярата в доброто и в човека. И единството ù с надеждата и с любовта. Закърмен е с това мъдро единство. То е духът на дома, в който е отрасъл.

Носи този дух през целия си живот. Проявява го и в смъртта.

Това е примерът, който следвам. Той е мъдростта, която споделям: живот с вяра, с надежда и с любов.

Кръстина Манолова

07.12.2009

 



Към началото на страницата

© 2008-2019, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com