Споделено
Свети Климент Охридски
Няма точни сведения кога и къде е роден Климент Охридски. Неговият житеописател Теофилакт твърди, че той „от млада и нежна възраст" съпровождал Методий. Това дава основание да се твърди, че произхожда от Солунската област и е отишъл с Методий в манастира „Полихрон". За българския произход на Климент свидетелства и Димитрий Хоматиан, който казва, че бил „по род от европейските мизи, които обикновеният народ знае и като българи".
Като се изхожда от високата образованост на Климент, отразена в неговото творчество, и от преводаческата му опитност, може да се предположи, че той е един от онези сътрудници на Кирил, които са участвали при превода на богослужебните книги. Той съпровожда двамата братя до Моравия и остава неотлъчно със своя учител Методий до неговата смърт. Климент е измежду онези ученици, които Кирил и Методий завеждат в Рим, за да бъдат „посветени", т. е. ръкоположени в духовни санове. Допуска се, че тъкмо при това ръкополагане Климент е получил името си в чест на Климент Римски, чиито мощи Константин подарява на Ватикана.
След като е осъден на „вечно изгнание" и прогонен от Моравската столица, Климент се насочва към България. В Плиска престоява известно време и към края на 886 г. е вече в Кутмичевица, т.е. в областта на запад от Вардар, включваща Западна Македония и Южна Албания с център гр. Девол. Княз Борис подготвя добре условията за неговата дейност. Още по Борисово време край Охрид започва строеж на голям манастир - „Св. Пантелеймон". До населението в областта е изпратено нареждане - „да приемат светеца с почит, да му предоставят обилно и щедро всичко".
В Кутмичевица Климент учителства докъм края на на 893 г. Той обикаля поверената му област и развива широка проповедническа и църковноорганизаторска дейност. Преди всичко обаче подготвя ученици, които учи на четмо и писмо. Ето какво четем в житието на Теофилакт: „А нас, смирените и недостойните, поради величието на своята доброта, той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше с думите и с делата си. Ние никога не го видяхме да бездейства. Той учеше децата и то по различни начини - на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяше ръцете, за да пишат. И не само денем, но и нощем работеше, отдаваше се на молитва или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякого в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание, понеже знаеше, че безделието е учител на всяко зло. Затова и неговите ученици бяха по-добри от всички по живот и по учение."
Така чрез личен пример и чудесна организация, подпомогнат от официалната българска власт, Климент създава солидна база за богослужение, училищно обучение и книжнина на роден български език. Докато в Моравия славянската реч в църквите заглъхва и цяла Европа се учи да чете и да пише на латински, в Кутмичевица и в Северна България децата се учат на своя език, чертаят славянските букви, а в църквата зазвучават проповед и литургия на понятен за целия народ език. Продължавайки традициите на Кирил, Климент изгражда в Македония демократичните основи на българското образование.
Преместил столицата от Плиска в Преслав, Симеон решава да назначи българско висше духовенство, за да ограничи византийското влияние и да укрепи независимостта на българската църква. Във връзка със своите замисли извиква Климент в Преслав, за да го назначи за епископ като най-достоен от достойните. „И така - пише Теофилакт - Климент станал пръв епископ на български език."
В житието на Теофилакт още се казва, че Климент станал „епископ на Дрембица или Велица". Епархия с такова название обаче не се споменава в грамотите на Василий ІІ за Охридската архиепископия, нито в запазените каталози на епархиите. Допуска се, че тази епархия е била извън територията на Кутмичевица. Там Климент заварва народа напълно непросветен, а свещениците славяни могли само да четат по гръцки, без да разбират смисъла на книгите.
В качеството си на епископ Климент ръкополага от най-добрите си ученици „четци, дякони, поддякони и свещеници". Той ги обучава добре в църковния ред, за да не отстъпват по знания на гръцките духовници. Следва „за образец на своя живот великия Методий" и винаги се стреми да му подражава. Теофилакт пише: „И поставяйки за основа на собственото си поведение неговия живот и дела като някаква картина от опитен в изкуството живописец, той усърдно се стараел да изрисува себе си според него." Климент развива широка литературнотворческа, възпитателна и църковностроителна дейност. Построява две църкви - „красиви", в „сферична форма", следвайки може би кръглата златна Симеонова църква в Преслав. Завещава на епископията и на манастира „Св. Панталеймон" имота си и книгите си.
Умира през 916 г. Погребан е на 27 юли в манастира „Св. Панталеймон" край Охрид, в който като епископ често пребивавал и където е починал. Много скоро е канонизиран от българската църква. Впоследствие става един от най-популярните български светци.
Днес първият български университет носи неговото име. Така се нарича и едно от най-старите училища във Варна.
Веселин Андреев
|
